Спомня си роклята ми
на червени макове
как трепкаше пеперудена,
когато я доближава въздухът,
как ставаше невидима
и как я стопяваха звездните очи
на нощния вятър.
И тя потичаше по раменете ми,
извиваше се около коленете
и се срутваше на пода
до глезените ми
премаляла от топлия дъх
на една лятна вечер.
.....
След инцидента със сбогуването
и със заминаването,
роклята ми на червени макове
е напълно зависима
от протезата си – една закачалка –
и виси с прекършен гръбнак
в гардероба.
© Миглена Цветкова Всички права запазени