23.05.2008 г., 10:16 ч.

Ирония 

  Поезия
606 0 8

Животът е глад, животът е жажда,

живота е порив, болезнен копнеж.

Животът убива те, после те ражда

в забързано-бавен въртеж.

 

Животът напада, а после те брани -

на всекиго слага по кръст.

Ръцете на всеки - с болезнени рани

от ровене в своята собствена пръст.

 

Животът е вик! Бездиханно страдание.

Живот като вечност. Живот като миг

на горчиво, крещящо мълчание.

Живот еуфория! Живот-мъченик...

 

 

Все така се върти колелото...

И все пак ще заплаша на глас:

изживей ме, Животе, защото

инак ще те изживея аз.

© Миглена Цветкова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??