May 23, 2008, 10:16 AM

Ирония

  Poetry
756 0 8

Животът е глад, животът е жажда,

живота е порив, болезнен копнеж.

Животът убива те, после те ражда

в забързано-бавен въртеж.

 

Животът напада, а после те брани -

на всекиго слага по кръст.

Ръцете на всеки - с болезнени рани

от ровене в своята собствена пръст.

 

Животът е вик! Бездиханно страдание.

Живот като вечност. Живот като миг

на горчиво, крещящо мълчание.

Живот еуфория! Живот-мъченик...

 

 

Все така се върти колелото...

И все пак ще заплаша на глас:

изживей ме, Животе, защото

инак ще те изживея аз.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Миглена Цветкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....