26.11.2013 г., 13:21  

Исках ...

819 0 10

 

           

           Исках нещо важно да кажа

          с химикал върху белия лист,

          но дали го вече забравих

          или се прекърши порива чист?

 

          Това, което сърцето би казало

          ръката сама няма да може,

          но то сега е наказано,

          че изповядва любов невъзможна.

 

          Мълчаливо сега ще трепти,

          дори ако трябва ще стене,

          но вътре - не през моите очи,

          орисано е да умира във мене!

 

 

  

 

         

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Василев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...