Исках да ти дам
Исках да ти дам една усмивка,
която да те топли като шал.
На щастието мъничка отливка,
закотвена в стиха ми черно-бял.
Исках да ти дам една прегръдка,
самотна да се сгушиш нявга в нея.
Мимолетна, ала вечна тръпка,
да сетя, за да знам защо живея.
Исках да ти дам единствен поглед,
загледан само в теб, макар и див.
Да бди над теб и зиме, и напролет,
За други - празен, а за теб - игрив.
Исках да ти дам една целувка,
във устните ти вечно да гори.
В унисон дори със нечия милувка,
кръвта ти да накара да кипи.
Усмихнат исках аз да те прегърна,
загледан в теб, да те целуна нежно.
Ах, колко искам времето да върна,
небрежно те изпуснах, тъй небрежно...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александър Христов Всички права запазени
