21.11.2007 г., 22:30 ч.

Искам... 

  Поезия » Философска
1244 0 17

Бъди във  радостта,
дори  да те  подритват
като куче...
Определен
за тежък случай -
по закона  на спонтанността.

Във блатото
защо са ми  мечти?
Във  този  странен  час
на словоблудство  и халтури,
само
най-изящните  натури
ще  надигнат глас...
Но  аз видях -
към  огледалната  повръхност
въздигат се - единствено - мехурите...

Лукавството?  - О, да! -
един недосегаем  юридически - дори с перфектно реноме - злодей...
Щом Вярата във  теб
е речено  да  е  Една,
то ще изкоруби същността ти,
с плурализъм на идеи...

И сетне
от затрогващи аплаузи,
завързан ще висиш
като  суетстваща  маймуна...
Ще те ценят
със  балансирано  злорадство:
"Защо се  перчиш,
че не си  един  от  нас.
Хвърли се  от  трибуната..."


Разбрах -
достоен съм
да ме опишат  в книга.
Това ще бъде
книгата за моето  падение...
Да. Има нещо отвратително -
сам да се  перча
с туй, което...

явно, колкото
синапово зърно не ми достига...
По-добре
да се покрия
в миша дупка -
някъде, навътре -
във сърцето си...

Искам...
Искам
да се  свия  като  орех...
Да бъда
мъничък, дори невидим -
като всички чудеса...

Не ща да съм на маси  светски
ничие основно ястие...

След болката -
да  виждам - искам
пак   Вселената -
във мъничките капчици роса...

Това -
за мен е
най-великото човешко щастие...

 

© Кирил Бачев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Само те поздравлявам!!!!
  • Мили приятели -с имена на Цветя-

    с месец закъснение-
    за отзивите ви-

    благодаря.......
  • Когато човек осъзнае, че е прашинка, но с възможности, тогава само може да види цялата Вселена в капката роса. Мехурите се издигат нагоре, но колкопо са по-големи, толкова по се пукат и падат, защото нямат крила. Сложи на свитото орехче крила и то ще стигне много далеч. Поздрав!!!
  • "Искам
    да се свия като орех..."

    И аз искам. Научи ме как става и после ще си правим компания...

  • Благодаря ,Таня!
  • Благодаря ви ,приятели!!!!!
  • Страхотен стих!Аплодисменти!
  • Страхотен финал!
  • "След болката -
    да виждам - искам
    пак Вселената -
    във мъничките капчици роса...

    Това -
    за мен е
    най-великото човешко щастие..."

    !!!!Страхотно!!!!

  • !!!
    На твоите стихове не знам какво да напиша!
  • Какво падение,какво свиване в орехова черупка?!
    Не може човек,с душевност като твоята,да остане неведим!
    Прекалена самокритичност в този стих!
    Прегръщам те за таланта и добротата,която пръскаш около себе си!
  • Поздравления!
  • Отчайващо уникален си !!! Невероятен стих ! Млъквам.....
  • Ето ме...
    Благодаря ви .,че се отбихте...
  • интересно
    врабче си.

    поздрав от мен!
  • Чудесата спят в малките очички
    под клепачите на врабчетата...
    и когато отворят очичките си те
    виждат Вселената в мъничките капчици
    роса подарени от утрото върху миглите им.
    Обичам те много, Врабченце, мило.
  • Врабчо!!! Много истински стих! Но...бъди по-наперен! Мишите дупки са за мишките...
Предложения
: ??:??