Искам пак да бъда на петнайсет -
влюбена във моя мъж-герой.
Мълком да го гледам и да шепна:
„Хайде, моля, с мене запознай се!”
Искам до колене да ми бъде
синьото, лазурното море.
Искам двете си ръце да вдигна,
да достигна ясното небе!
Искам си безгрижния живот -
малко труден, но и много весел.
Всички нежни чувства - в оборот,
във безкрайна лекокрила песен.
Искам! Но не може! И не бива!
Моят син е вече на петнайсет.
С него повече съм аз щастлива:
„Хайде, моля, с тях ти запознай ме!”
© Надежда Борисова Всички права запазени