5.01.2011 г., 19:20

Искам...

1.6K 0 6

Не ми трябва лъскава сцена.

И прожектори не ми трябват.

Искам къща обикновена.

Искам виното, хляба.

 

Искам малцина приятели,

докрай да им бъда верен.

Искам любовни обятия

във мига ми най-черен.

 

Искам още години

да си довърша нещата.

После - нека изстина,

но ще литне Душата...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Николай Гюлев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • искаш всичко най-ценно, приятелю...
    великолепен стих...сърдечно.
  • Благословен да си, че си съхранил способността да се радваш на малките неща и да излееш тази радост в прекрасен стих!
  • Като стана дума за приятели - кажи нещо за Петър Манолов и как тъй се оказа че подписът ти стои заедно с подписите на другите слагачи, подписали през 1989г. срещу него и в полза на кариерите си. Щял докрай да е верен - безсрамник!Между другото Добромир Тонев, чието име си сложил на литературния си клуб , не е подписал тогава!
  • Мъдростта и скромността са присъщи за истинския талант!
    Вече знам, че ще следя всичко написано от теб, защото си поет с величина. Дори само две прочетени от мен стихотворения са достатъчни
    да го твърдя!
  • Знаеш да искаш...
    Стойностно и красиво!

    Всъщност, лицето ти говори...
    С възхита!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...