6.02.2014 г., 23:50  

Искам

1.3K 0 3

Искам

 

Не искам да чувствам

или да обичам.

Не искам да мразя,

хули да изричам.

 

Не искам ни обич,

ни съжаление

или внимание

без умиление.

 

Не искам лъжите,

не искам отрова,

ни лицемерие,

не искам и злоба.

 

Не искам да тичам,

не искам да бягам,

не искам да гоня,

не искам да падам.

 

Не искам усмивки

престорени, сиви.

Не искам и сълзи

изгарящи, живи.

 

Не искам да чакам,

не искам веднага.

Но не искам ли твърде много тогава?

 

И искам реалност,

искам и истина.

Но реален живот е с всичко неискано!

 

Не искам живот ли?

Разбира се, искам!

Тогава аз всяко

"не искам" ще стискам.

 

Че искайки обич,

ни дават лъжите.

Бягайки, падайки

се ронят сълзите.

 

И спирам... Не! Искам

усмивките твои!

Ще чакам за тебе

дори да ме тровиш.

 

Че искам да чувствам,

отровата взимам.

Да! Искам и имам.

Да! Тъй ще съм жива.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....