Искам отново
всеки атом от теб
да нажежава въздуха
в тази тясна стая,
наречена "свят".
Искам отново
да бъдеш онзи,
различният,
за да не те объркам
с някого друг.
Искам отново онези крясъци
на душата ми, които
напукаха със силата си всички стени,
които от незнание поставяхме.
Искам да крещя, любов моя.
Искам да те изкрещя.
Искам пак всички да ни говорят глупости,
а ти да не ги слушаш.
Искам всички упорито да ме отказват от теб,
а аз да съм глуха.
Искам да ме отричаш,
а после да те боли.
И така
до безкрай.
Искам да изтръгваш от мен
всяка детска мечта
и после да ми я връщаш,
качена да лети
на космически кораб.
ДА!!!
(И аз мечтаех да съм космонавт.)
Не искам да ме оставяш,
искам да греша само с теб
не искам да срещам дъното
с никого друг,
не искам шамари
от никого друг.
Искам да ме пазиш от тъмното,
от паяци,
от врагове,
от ужаса...
Искам да ме стискаш силно
и да умирам,
умираш
от ревност,
когато сме голи навън.
Искам отново
да сме само аз и ти на света.
© Лилиан Всички права запазени