Как искам животът да си тече
равно и бавно, изпълнен със смях.
Как искам да си до мен – мил, любящ и сърдечен.
Как искам със теб неуморно да дишам,
да бъда малко момиче,
когато с топли ръце ме прегръщаш горещо.
Как искам по пясъчен плаж
с боси нозе към мене да тичаш...
Все аз искам, все аз...
Много силно го искам, нали?
По-силно, откакто нарекох те с думи любими
и свой, по-силно... Тогава не чух,
когато каза “не съм твой”, “ не съм твой”
Не чувах, защото не чувам,
вярвах в очите красиви тъй топли и мили
Вярвах... Ето животът бавно тече
по-бавно дори отпреди по-бавно...
И няма следи. Само сърцето тупти,
както тогава, но тъжно, задавено сякаш в сълзи
Накрая разбрах - Няма любов, няма за мене любов! Остана само животът бавно да си тече.
Бавно стрелките отмерват часа,
а ти да си ми вече далечен, обичайки друг...
Няма я къщата светла
Няма го смехът ни кънтящ
Няма я студената стая, в която с горещия дъх ти шептях.
Няма го погледът мил спотаен в нощите,
в които спеше до мен.
Остана само сърцето туптящо
Остава също, въпросът зловещ -
Ще има ли любов за мене в този живот?
© Анжела Ангелова Всички права запазени