30.05.2021 г., 12:08

Искам

610 0 0

Как искам животът да си тече

равно и бавно, изпълнен със смях.

Как искам да си до мен – мил, любящ и сърдечен.

Как искам със теб неуморно да дишам,

да бъда малко момиче,

когато с топли ръце ме прегръщаш горещо.

Как искам по пясъчен плаж

с боси нозе към мене да тичаш...

Все аз искам, все аз...

Много силно го искам, нали?

По-силно, откакто нарекох те с думи любими

и свой, по-силно... Тогава не чух,

когато каза “не съм твой”, “ не съм твой”

Не чувах, защото не чувам,

вярвах в очите красиви тъй топли и мили

Вярвах... Ето животът бавно тече

по-бавно дори отпреди по-бавно...

И няма следи. Само сърцето тупти,

както тогава, но тъжно, задавено сякаш в сълзи

Накрая разбрах - Няма любов, няма за мене любов! Остана само животът бавно да си тече.

Бавно стрелките отмерват часа,

а ти да си ми вече далечен, обичайки друг...

Няма я къщата светла

Няма го смехът ни кънтящ

Няма я студената стая, в която с горещия дъх ти шептях.

Няма го погледът мил спотаен в нощите,

в които спеше до мен.

Остана само сърцето туптящо

Остава също, въпросът зловещ -

Ще има ли любов за мене в този живот?

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анжела Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...