20.07.2008 г., 0:59 ч.

Искам 

  Поезия
635 0 7

Вече мечтая за зимата -

тъмната и проклетата.

Лятото с погледа синия

слънце в косите ми вплете.

Смело по чехли прецапа

залива бездъждовен.

Устни смутено прехапа -

вятърът беше виновен

и за копривата, дето

лактите ми ожули,

за светлината в сърцето,

за любовта и за чудото,

за песента на тревите

и за мечтите разлистени,

и за усмивките трепетни,

и за разсъмнали истини.

Искам за миг да е тъжно,

искам дори да поплача,

зимата с погледа тъмен

костенурково да се влачи.

И да мечтая за лято

в дългите нощи пред огъня.

Искам човешкото щастие

да продължи всесезонно.

 

© Нели Вангелова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??