Искам
Вече мечтая за зимата -
тъмната и проклетата.
Лятото с погледа синия
слънце в косите ми вплете.
Смело по чехли прецапа
залива бездъждовен.
Устни смутено прехапа -
вятърът беше виновен
и за копривата, дето
лактите ми ожули,
за светлината в сърцето,
за любовта и за чудото,
за песента на тревите
и за мечтите разлистени,
и за усмивките трепетни,
и за разсъмнали истини.
Искам за миг да е тъжно,
искам дори да поплача,
зимата с погледа тъмен
костенурково да се влачи.
И да мечтая за лято
в дългите нощи пред огъня.
Искам човешкото щастие
да продължи всесезонно.
© Нели Вангелова All rights reserved.
