Искам да горя
Попаднах в огнена стихия!
В обръча на огъня оказах се.
И в този огън искам аз да изгоря,
дори след мене да остане… само пепел!
Не предполагах, че така ще ме обземат
пламъците на привличане спонтанно.
Ще кажеш, че отново ще сгреша?!
А как да спра аз ударите на сърцето?
Прехвърляйки вина и грях,
премятайки ги в небитието,
подеха ме езиците тогаз,
ония, огнените, дето…
Опарят ли, оставяйки следа –
дамгосват ме дълбоко, до сами сърцето.
И в страх, и немощ, паднала им в плен,
прехвърлям себе си, деля се на парчета.
И бавно се изнизват ден след ден,
закърпили набързо битието.
Обърна ли се – виждам теб,
затворя ли очи – докосвам ти сърцето.
Не ме кори. Назад не искам да поглеждам.
Защото там са хиляди вини,
изпълвали до вчера мойта същност,
и сетя ли се – толкова боли!
Обръщам се към изгрева на мойто утре,
докосвайки се до една мечта – непоправимост е!
Но докато огънят пронизва ме отвътре,
ще пиша, ще мечтая, ще горя!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нели Всички права запазени
