Искам да горя
Попаднах в огнена стихия!
В обръча на огъня оказах се.
И в този огън искам аз да изгоря,
дори след мене да остане… само пепел!
Не предполагах, че така ще ме обземат
пламъците на привличане спонтанно.
Ще кажеш, че отново ще сгреша?!
А как да спра аз ударите на сърцето?
Прехвърляйки вина и грях,
премятайки ги в небитието,
подеха ме езиците тогаз,
ония, огнените, дето…
Опарят ли, оставяйки следа –
дамгосват ме дълбоко, до сами сърцето.
И в страх, и немощ, паднала им в плен,
прехвърлям себе си, деля се на парчета.
И бавно се изнизват ден след ден,
закърпили набързо битието.
Обърна ли се – виждам теб,
затворя ли очи – докосвам ти сърцето.
Не ме кори. Назад не искам да поглеждам.
Защото там са хиляди вини,
изпълвали до вчера мойта същност,
и сетя ли се – толкова боли!
Обръщам се към изгрева на мойто утре,
докосвайки се до една мечта – непоправимост е!
Но докато огънят пронизва ме отвътре,
ще пиша, ще мечтая, ще горя!
© Нели All rights reserved.
