Искам да спра
И млада бях, и грешна.
И остарях, и пак греша.
По края на кръга
обикалям без да спра.
Изминах кривите пътеки,
изброих разпръснатите камъни.
Усетих колко ги боли,
когато се препъвах в тях.
Разбрах, че слънцето се ражда
с родилни болки от нощта.
Изстрадах всяка болка на света.
Изкъпах си греха във утринна роса
и пак съм готова да сгреша.
Не помъдрях и не видях,
че няма край кръга.
И като птица във стъкло
се блъскам да намеря път,
защото искам да се спра.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Илиана Петрова Всички права запазени
Ако бяхме безгрешни нямаше да сме хора, а Богове! Дълъг път си изминала, но не спирай, напред те чакат още много хубави неща 
