Искам да спра
И млада бях, и грешна.
И остарях, и пак греша.
По края на кръга
обикалям без да спра.
Изминах кривите пътеки,
изброих разпръснатите камъни.
Усетих колко ги боли,
когато се препъвах в тях.
Разбрах, че слънцето се ражда
с родилни болки от нощта.
Изстрадах всяка болка на света.
Изкъпах си греха във утринна роса
и пак съм готова да сгреша.
Не помъдрях и не видях,
че няма край кръга.
И като птица във стъкло
се блъскам да намеря път,
защото искам да се спра.
© Илиана Петрова All rights reserved.
Ако бяхме безгрешни нямаше да сме хора, а Богове! Дълъг път си изминала, но не спирай, напред те чакат още много хубави неща 
