Искам да съм малка светлинка
в най-тъмната ти нощ безлунна,
когато горест и тъга
очите ти оставят будни.
От мен да е в косите скрежът -
ще го стопя с горещия си дъх.
Искра да съм в кръвта ти лумнала
и песен на авлигата след дъжд.
Вода да съм след дълга суша,
от ручей бистър и звънлив,
копитце на сърна сред шумата
и слънчев лъч неотразим.
Накрая да съм късната ти есен
и падналите кестени в нощта.
И на любовта ни дългата
аз да разравям пак жарта!
22.08.2011
© Ваня Всички права запазени