16.07.2018 г., 22:16

Искам да видя!

789 1 6

Искам да видя
онази, другата,
дето ѝ пращаш цветя;
толкова ли е хубава, 
чак пък, та става ти
топло и пееш в съня си!
Толкова много
я превъзнасяш!


Толкова много
неща заради нея заряза!
Толкова обич
процеждаш през пръстите си!
Искам да срещна
нейния поглед,
за да открия защо
тръпнеш, дори 
изговаряйки нейното име!

 

Ала съм сигурна 
(искам – по-точно)
да се окаже семпла жена,
слаба достатъчно,
нерешителна
и уязвима.

Ще се възползвам,
повярвай!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Гатева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Искрен и силен стих. Много ми хареса най-вече, че не е написан от позицията на жертва, а напротив - лирическата героиня е силна дама
  • Хубаво стихотворение, но ако работите стигнат до това да съм някога на мястото на лирическата...хм...ще си яхна метлата и ще си го оставя да срича и праща цветя.Там, където не си желан или си заменен, няма смисъл да се буташ . Аз смятам така, че няма смисъл да се принизяване и моля за любов. Предпочитам да ми я даряват и да уважавам човека заради това. Нещо което не е мое, не ми трябва. Много силни чувства са скрити в тези редове!
  • А дали няма пак да загубиш? Търсиш вината не където трябва,не мислиш ли?
    Я,вирни главата !! " И това ще мине"-(опитите за съвет са към лирическата)
  • Много силен стих, много!
  • Хубаво...

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...