25.04.2015 г., 20:50

Искам да я има

599 0 8

Аз искам, Боже, да я има

във всеки лош и хубав ден.

Във пролет, лято, есен, зима

от нея да съм озарен.

 

Сезоните със нея даже

са по-красиви отпреди.

Аз искам тя да ми покаже

дъхът на женските следи.

 

Аз искам, искам да я има

в жената, Боже, и във мен.

Във стихове със женска рима

да я описвам всеки ден.

 

Аз искам тя да ми е жива

до гроб човешката Любов.

Опитомена или дива

да ражда в мене устрем нов.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Апостолов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Приятели,за посещението, прочита,коментарите и за оценките!
    Вашата подкрепа значи много за мен!Желая на всички хубава неделна
    вечер!Поздрави он мен!!
  • Поздрав за хубавия стих.
  • Много ми хареса! Поздравления! Искам да кажа, че би било грешка от твоя страна да спреш да пишеш, защото ти се отдава много! Продължавай само напред! 6 от мен!
  • "Аз искам тя да ми е жива
    до гроб човешката Любов.
    Опитомена или дива
    да ражда в мене устрем нов"

    Усещам огромен поетичен подем у теб, Никола! Всеки ден поднасяш ново силно стихотворение. Не прави изключение и настоящото. Избрах тези финални редове, защото са отличен завършек на творбата ти!

    Оценявам най-високо написаното и хубава неделя от мен!
  • Човешката любов на всеки липсва. Длъжни сме да я открием! Харесах!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...