Искам, ето така да си отида....
Искам спокойна и доволна да затворя очи.
Точно когато последният лист пада грациозно
на кичури, да съм раздала от своето дърво
всички плодове родени през Юли.
Да се усмихнат моите очи пред кошницата на децата.
И тогава моите бодли на жената, някак неусетно дори
да се слеят с дивата роза – красотата на полята.
Слънцето да замълчи, онемяло да продължи да
ражда своето начало.
Там на отсрещния бряг – отвъд другия край на Земята,
един щурец да запее, точно когато изгрява Звездата.
Аз да скръстя ръце на гърдите и в прегръдката ми,
вечно в ляво, да притихне спомена на времето отлетяло.
В пламъка от восъчни свещи да танцуват най-красивия танц -
пеперудите нощни.
Сърцето да разлее всичката обич - лудото вино.
И дори на глътки да пият всички юнаци- да знаят вечно,
че се изтрезнява най-трудно,
от вино...
2018г
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Тодорка Атанасова Всички права запазени
