Толкова пъти се молех за нас
и колко много плаках с глас.
Говорех, че не чувствам,
че душата ми отдавна мартва е...
А всичко в мен крещеше,
сърцето... то ме болеше!

Искам да ти кажа, че съм същата,
не съм се променила...
Нито аз, нито това, което изпитвам
кам теб, се е изпарило!
Искам, но не мога, нямам смелост!

Казвах ти колко съм щастива,
как живота мой е вечен празник,
а всъщтност ставах жертва,
жертва на собствените си лъжи!
Падах все надоло и по-надоло.
Исках да си вярвам, исках, но не можех!

Сега съм с него - поредният безличен.
Нямам смелост да обикня никой.
Той се даржи така добре,
мисли си, че с него съм на седмото небе.
Актриса съм... Нали?!
Така жестока съм с него...
Но де да беше само той!
Един след друг се изреждат
и душата ми изцеждат!
Искам  да дам, да не бъда егоист,
искам, но не мога!

Вечер съм с него,
прибирам се и плача пак за теб!
Но защо?!!...
Та нали пред себе си отричам,че те обичам!
Виждам те с нея, усмихвам ти се.
Не се страхувам да те заговоря...

Поздравявам те за всяко ново завоевание,
а вътре в мен напира едно страшно признание!
Кога?!... Дали?!... Или?!... И?!...
Толкова много въпроси напират в мен...
Но надали ще имам смелостта да ги задам някой ден?...
Искам да ти кажа... Искам да съм истинска!!
Искам да не съм актриса!!
Искам... Но Не Мога!... ;(