Чувам името си в гора от спомени,
виждам мислите си в облак от лудост,
докосвам мечтите си от Рая изгонени...
Нима нереална е тук тази хубост?
Желая душата ми тихо да плаче,
желая сърцето ми да изгори,
не искам да страдам, но искам обаче
дъждът да докосне моите очи...
Топлите ти устни по влажното ми тяло,
меките ти ръце по жадната ми кожа,
нека да се впуснем, да бъдем едно цяло,
искам да останеш близо до мен... ...