Искам те, по-силно от болката в мен.
Искря, от обич разпалвам жарта...
преливам се в лъчите на твоят ден.
Ласки парят... изгарят плътта.
Издигам се нависоко от желание,
стигам светла, добра синева
и слънчева от любов, душата ми
литва жарка, с чудни крила.
Пречупена в лъчите на делника,
свеждам поглед, от болка сломен.
Вярвам, че някога, може би, ще намеря
твоят поглед... влюбен и звезден.
Да се сбъднат писани някъде срещи,
пак да запаля в очите искри.
Искам те, с цялостта на душата си,
моя светла любов от мечти...
© Евгения Тодорова Всички права запазени