Искаш да съм кротка. Престани!
Глупаво е да се примирявам.
Ти си бряг. Бушуват в мен вълни
и жестока съм, и разрушавам.
Имам във косите ветрове,
ураганно мога да обичам,
сменям често своите цветове...
ти в любов ме караш да се вричам.
Аз съм пътник. Ти си просто път
и не искам да те извървя до края,
изненадваща съм като летен дъжд –
как очакваш да ме опознаеш?!
Искаш да съм твоя. Ще боли
щом откриеш колко сме различни –
аз съм огън, пепел ще си ти...
Нека си останем безразлични!
© Ирена Иванова Всички права запазени
и не искам да те извървя докрая
Болезнено откровено-хареса ми!Поздрав!!!