18.05.2018 г., 2:54

Искаш ли днес да дишаш без нея

2.4K 12 16

Искаш ли днес да дишаш без нея

 

За теб има ли нещо в живота,

което изпълва те целия с нежност?!

Да свириш можеш ли някоя нота,

без в теб да напират копнежи?!

 

Искаш ли днес да дишаш без нея,

да бие сърцето, без да препуска?!

А ако тя за теб непрестанно копнее,

а в твоето тяло не трепва и мускул?!

 

Има ли ден без дори да тъгуваш

за тази твоя, прекрасна любима?!

И ако живееш без гласа ѝ да чуваш,

дали ще бъде за теб непростимо?!

 

Защо постоянно нея сънуваш,

разказваш ѝ всичките сънища?!

Нали не искаш така да пътуваш,

без нея по прашните пътища?!

 

Не е до теб, какво от това,

не би ли я скрил във сърцето си?!

Дори в теб да напира малко тъга,

би ли протегнал за нея ръцете си?!

 

Какво ще ѝ кажеш, щом те погледне

и с усмивка дари те отново?!

В главата ще имаш ли мисли последни,

сърцето за нея дали е готово?!

 

Нали пожела я с цялата същност

и не искаш от нея да тръгнеш?!

Нали всеки път те прегръща,

без да знае кога ще се върнеш?!

 

02.02.2018 г.               Велин

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Велин Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Прекрасно произведение.
  • Благодаря, Руми! А ти ме усмихваш и докосваш всеки път с коментарите си.
  • Обичам да те чета, винаги успяваш да ме усмихнеш или мъничко да ме натъжиш... всъщност си вулкан от емоции! А поезията е точно това!
  • Доче, Меги, благодаря ви и ви пожелавам страхотен ден!
  • Личи си, че всяка дума извира от дъното на душата ти, Велине! Поздрави!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...