JujuBuju

Име Меги Миткова

Забързано жужи градът, 
а стъпките ми пак блестят...

 

През облачен тунел вървя,
на сантиметър от земята,
а вятър сплете ми косата
с небето, после го отвя.

 

И питам се дали летя
или спаси ме лудостта
от нескончаямия плен
на сивия и прашен ден?

 

Забързано жужи града
и заглушава всяко име.
Оставям алена следа
защото нещо шепна в рими.

Избрани произведения

  • Уж въздух, а всъщност надежда

    Поезия   1017  27  54  Той няма червена канадка, ботуши
    и шапка със мъхест помпон...
    Прегърбен на гега, старик кротко пуши,
    в ръката със прашен балон.
    Подпират се с калната пейка - и двама ...
  • Писмо до нея

    Поезия » Философска   521  13  24  Нощ е. Отново припламват звездите
    над моя ефирен сумрáк.
    Вече те вкусвам и знам, че ще скиташ
    из моите сънища пак.
    С ледени устни ми галиш косите. ...
  • Не ме обичай

    Поезия » Строги форми   220  16  20  Не ме обичай... Бялата ми кожа
    е лист, по който мъките рисуват.
    А грозна е картината - ще можеш
    да видиш кой и колко, всъщност, струва.
    И сенки под ресниците ми плуват... ...
  • Обичане

    Поезия » Любовна, Друга   226  15  18  Погледни ѝ очите –
    обещаващо сини,
    като лунните нощи
    между пролет и лято.
    Из пределите скитат ...
  • Село забравено

    Поезия   634  17  44  Тук младостта е далечна утопия –
    спомен от стари животи.
    Как се наричат камини нетоплещи?
    Жадни за обич имоти...
    Тъжни парченца от тихо безвремие ...

Още произведения »

© 2003-2019, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.