JujuBuju

Име Меги Миткова

Забързано жужи градът, 
а стъпките ми пак блестят...

 

През облачен тунел вървя,
на сантиметър от земята,
а вятър сплете ми косата
с небето, после го отвя.

 

И питам се дали летя
или спаси ме лудостта
от нескончаямия плен
на сивия и прашен ден?

 

Забързано жужи града
и заглушава всяко име.
Оставям алена следа
защото нещо шепна в рими.

Избрани произведения

  • Уж въздух, а всъщност надежда

    Поезия   814  27  54  Той няма червена канадка, ботуши
    и шапка със мъхест помпон...
    Прегърбен на гега, старик кротко пуши,
    в ръката със прашен балон.
    Подпират се с калната пейка - и двама ...
  • Писмо до нея

    Поезия » Философска   378  13  24  Нощ е. Отново припламват звездите
    над моя ефирен сумрáк.
    Вече те вкусвам и знам, че ще скиташ
    из моите сънища пак.
    С ледени устни ми галиш косите. ...
  • Село забравено

    Поезия   466  17  44  Тук младостта е далечна утопия –
    спомен от стари животи.
    Как се наричат камини нетоплещи?
    Жадни за обич имоти...
    Тъжни парченца от тихо безвремие ...
  • Пролетна импресия

    Поезия   380  18  39  Посипи ме с прашец, моя цъфнала вишно!
    Скрий браздите ми фини от плач и усмивки...
    Не, не искам във мен вече нищо излишно...
    Ще заровя лице в снежно-листна покривка.
    Ще се влея в земята под твоите клони, ...
  • Шепне гората

    Поезия » За деца   350  15  40  Шепне гората със клони вълшебни -
    вика ме приказен глас:
    "Идвай, дете, цвят и билки целебни
    сбрала съм в пазвата аз.
    Сутрин разпръсквам уханна омая ...

Още произведения »

© 2003-2018, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.