usmivchica (Дани Георгиева)
4 9
3.02.2008 г., 12:44 ч.

Искра 

  Поезия
3756 0 3

Вървя сред нощта и си нося свещица,

а вятърът духа, да я угаси!

Успява почти, ала малка искрица

отново запалва надежда - гори!!

 

Аз стискам със двете ръце парафина

със всяка секунда смаляващ се в тях.

Замислям се, колко ли път ще измина

със светлата пръчица - трепвам от страх...

 

Вървя и си мисля. Оглеждам навсякъде

дали не ме дебне среднощния звяр...

Представям си как ме отвлича нанякъде

разложена, гнеща, лепкава твар...

 

Поглеждам нагоре, застивам в тревога -

небето се цепи на две от стрела,

но как да избягам - да мръдна не мога,

а грохот нечуван разтърства света!

 

Закапват и парещи капки в полето...

Вали, ала кървав, над мене дъжда

и всяка една ме пробожда в сърцето...

Безкраен, ужасен е даже мига...

 

Не плача, не дишам, не мисля, не мога!

Не искам, не вярвам, не чувам дъжда!

Не смея да чувствам, не зная залога..

В ръцете ми тихо угасва свещта!!

 

© Дани Георгиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??