Искра
Вървя сред нощта и си нося свещица,
а вятърът духа, да я угаси!
Успява почти, ала малка искрица
отново запалва надежда - гори!!
Аз стискам със двете ръце парафина
със всяка секунда смаляващ се в тях.
Замислям се, колко ли път ще измина
със светлата пръчица - трепвам от страх...
Вървя и си мисля. Оглеждам навсякъде
дали не ме дебне среднощния звяр...
Представям си как ме отвлича нанякъде
разложена, гнеща, лепкава твар...
Поглеждам нагоре, застивам в тревога -
небето се цепи на две от стрела,
но как да избягам - да мръдна не мога,
а грохот нечуван разтърства света!
Закапват и парещи капки в полето...
Вали, ала кървав, над мене дъжда
и всяка една ме пробожда в сърцето...
Безкраен, ужасен е даже мига...
Не плача, не дишам, не мисля, не мога!
Не искам, не вярвам, не чувам дъжда!
Не смея да чувствам, не зная залога..
В ръцете ми тихо угасва свещта!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дани Георгиева Всички права запазени
