Вървя сред нощта и си нося свещица,
а вятърът духа, да я угаси!
Успява почти, ала малка искрица
отново запалва надежда - гори!!
Аз стискам със двете ръце парафина
със всяка секунда смаляващ се в тях.
Замислям се, колко ли път ще измина
със светлата пръчица - трепвам от страх...
Вървя и си мисля. Оглеждам навсякъде
дали не ме дебне среднощния звяр...
Представям си как ме отвлича нанякъде
разложена, гнеща, лепкава твар... ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up