11.06.2012 г., 12:40

Искрена бях

741 0 0

Толкова искрена с тебе бях,
а ти не поиска да повярваш,
в огън горях и безумна летях,
с обичта си май те уплаших.

От мен, или от себе си се уплаши,
да не би безпаметно да се влюбиш,
без дума да кажеш, от мене избяга,
да не би спокойствието си да загубиш.

Да не би да се обърка подреденият ти свят,
макар и скучен, в него всичко е ясно;
във нощите сънуваш сън крилат,
а през деня живееш в рамка тясна.

Стяга ти, убива, не ти е удобна,
но нямаш сили да я разчупиш
и таиш в сърцето своята болка,
подредения си свят, за да не загубиш.

Размахваш криле, опитваш се да литнеш,
но воля за това не ти достига,
взираш се в себе си и търсиш причина -
без воля Човекът небето не може да стига.

Толкова искрена с тебе бях,
никога, нищо не поисках,
сама полетях, като факла горях,
исках само да ми позволиш да те обичам.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентина Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...