11 июн. 2012 г., 12:40

Искрена бях

745 0 0

Толкова искрена с тебе бях,
а ти не поиска да повярваш,
в огън горях и безумна летях,
с обичта си май те уплаших.

От мен, или от себе си се уплаши,
да не би безпаметно да се влюбиш,
без дума да кажеш, от мене избяга,
да не би спокойствието си да загубиш.

Да не би да се обърка подреденият ти свят,
макар и скучен, в него всичко е ясно;
във нощите сънуваш сън крилат,
а през деня живееш в рамка тясна.

Стяга ти, убива, не ти е удобна,
но нямаш сили да я разчупиш
и таиш в сърцето своята болка,
подредения си свят, за да не загубиш.

Размахваш криле, опитваш се да литнеш,
но воля за това не ти достига,
взираш се в себе си и търсиш причина -
без воля Човекът небето не може да стига.

Толкова искрена с тебе бях,
никога, нищо не поисках,
сама полетях, като факла горях,
исках само да ми позволиш да те обичам.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентина Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...