ЗА ПЕПЕРУДИТЕ

Засякохме се с теб случайно,

години минали се, много път е извървян,

оказа се човешкото във тебе трайно,

и страха от срещата неоправдан.

И ходим, и говорим, и не спим,

и тънчим вечните въпроси.

ПОЖАР! И двамата така горим

и спора даже всеки проси.

И хората поглеждат ни озадачени,

загледани във тъпия си ден,

и сигурна съм че са наранени,

защото чувстват само вятъра студен.

И бум, бам, бум, минаваме край тях

и всичко покрай нас и тях блести,

усещат непознато чувство - грях,

защото знаят, че подминем ли ги, пламъка ще изгори.

А тази непозната за света искра,

я носиш, без дори да забележиш,

всичко правиш като на игра

и знаеш, че не можеш да сгрешиш.

И пускаш лафче, смееш се, танцуваш,

не те интересува заобикалящата те среда,

тая мръсна, долна злоба не познаваш

и хич не ти и дреме от света.

А сега си мисля, какво ли ще си кажеш

„Егати, тая май не е добре!”,

но както, сигурна съм, вече знаеш,

че аз просто ти говоря от сърце.