ивахрис (Иванка Морарова)
136 664
25.07.2008 г., 23:15 ч.

Искричка 

  Поезия » Друга
536 0 5
Да се правя на силна не мога,
искам вик да изтръгна сега,
че в сърцето си нося тревога
и душата изпълва - тъга.

Вървя устремена напред
и сълзите си искам да скрия
от света, пълен с хора безчет,
все вървя и със длани ги трия.

Устремена съм, ето пристигам
тук до милия, Дунавски бряг,
единение тука намирам
в самотата - приятел и враг.

И присядам сломена на кея
със въпросите - как и защо,
болест нося, дали да живея,
чувствам се като старо листо.

Още съм на дървото живот,
ето ме, в пъстроцветните багри,
ала нямам живителен сок,
без любим съм и верни другари.

Само Дунав тревожен шепти,
вятърът ме прегръща и гали,
виждам, чайка самотна лети -
тази гледка искричка в мен пали.

© Иванка Морарова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • прекрасно...е на дървото живот...
    с обич.
  • Важното е да не угасва искричката надежда,миличка!Стихът ти е прекрасен!...Поздрави!
  • "Още съм на дървото живот,
    ето ме, в пъстроцветните багри..."

    Ето това е важното ,а другото
    е просто за украса на мига.
    За да е пъстър с болката живота ни
    която после да превърнем в стих!
  • Много хубав стих!
    Поздрави!
  • Малко ритъма се губи на моменти, но е много мил стих!
Предложения
: ??:??