Искричка
Да се правя на силна не мога,
искам вик да изтръгна сега,
че в сърцето си нося тревога
и душата изпълва - тъга.
Вървя устремена напред
и сълзите си искам да скрия
от света, пълен с хора безчет,
все вървя и със длани ги трия.
Устремена съм, ето пристигам
тук до милия, Дунавски бряг,
единение тука намирам
в самотата - приятел и враг.
И присядам сломена на кея
със въпросите - как и защо,
болест нося, дали да живея,
чувствам се като старо листо.
Още съм на дървото живот,
ето ме, в пъстроцветните багри,
ала нямам живителен сок,
без любим съм и верни другари.
Само Дунав тревожен шепти,
вятърът ме прегръща и гали,
виждам, чайка самотна лети -
тази гледка искричка в мен пали.
искам вик да изтръгна сега,
че в сърцето си нося тревога
и душата изпълва - тъга.
Вървя устремена напред
и сълзите си искам да скрия
от света, пълен с хора безчет,
все вървя и със длани ги трия.
Устремена съм, ето пристигам
тук до милия, Дунавски бряг,
единение тука намирам
в самотата - приятел и враг.
И присядам сломена на кея
със въпросите - как и защо,
болест нося, дали да живея,
чувствам се като старо листо.
Още съм на дървото живот,
ето ме, в пъстроцветните багри,
ала нямам живителен сок,
без любим съм и верни другари.
Само Дунав тревожен шепти,
вятърът ме прегръща и гали,
виждам, чайка самотна лети -
тази гледка искричка в мен пали.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иванка Морарова Всички права запазени
