Истината винаги е друга -
не която вплита сетивата...
Думите са сляпост за очите,
Нежен досег – времето замира.
Образът на спомен – оглушаваш,
а уханието носи дъх на болка.
И ако прогледнеш, чуеш, вдишаш
Истината – винаги различна,
ще поискаш ли да можеш да опиташ
себе си да бъдеш... или никой ?
© Ангел Чорбаджийски Всички права запазени
...!