Истината винаги е друга -
не която вплита сетивата...
Думите са сляпост за очите,
Нежен досег – времето замира.
Образът на спомен – оглушаваш,
а уханието носи дъх на болка.
И ако прогледнеш, чуеш, вдишаш
Истината – винаги различна,
ще поискаш ли да можеш да опиташ
себе си да бъдеш... или никой ?
© Ангел Чорбаджийски All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
