Oct 9, 2014, 5:23 PM

Истина

  Poetry
613 0 2

Истината винаги е друга -

не която вплита сетивата...

Думите са сляпост за очите,

Нежен досег – времето замира.

Образът на спомен – оглушаваш,

а уханието носи дъх на болка.

 

И ако прогледнеш, чуеш, вдишаш

Истината – винаги различна,

ще поискаш ли да можеш да опиташ

себе си да бъдеш... или никой ?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел Чорбаджийски All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...