В дните над вас ще кръжа като орел,
в дългите нощи пак ще ви пазя,
сълзите, които друг ви е взел,
ще събирам по капка в моята чаша.
Горчивите глътки вместо вас ще изпия,
ще отключа напред всяка врата,
под моето крило в дъжда ще ви скрия,
пътя ще виждате дори и в мъгла.
Макар и боси, ще ви преведа през горите,
ако стъпите в трън - ще е в моите нозе,
и мир ще ви дам, благославяйки дните,
но само ако...
... съм във ваш'то сърце!
© Димитър Иванов Всички права запазени