Истина ли бе
нашата любов, тъй искрена и чиста?
Игра ли бе или илюзия,
игра на мисълта?
Игра на чувства, сълзи и прегръдки?
И толкоз кратка, неизмислена почти,
изпитана в житейските несгоди?
Да знаеш само колко ми се иска
от този сън изобщо да не се отърся!
И пак опора в твоите прегръдки
да потърся, да легна тихо после,
да не сбъркам в небитието,
да потърся любовта ти.
Безгрижно да се ровя в мисълта ти,
да търся чувства святи…
И да рисувам с пръсти по стъклата,
да чувствам ромона на падащи листа,
и да усещам полъха на есента.
В камината отсреща
пламъци потайни да се гонят,
и да се взирам в тяхната игра.
А ти, навярно пълен с надежди,
ще смъкваш и последните одежди
на скуката от своите плещи.
Лениво ще се вглеждаш
в тъмните прозорци и ще си мислиш:
"Ех, колко ще е хубаво
тази нощ така да продължи!"
А вече есента на портите ни чука.
Събужда ни дъждът -
О, Боже, всичко свърши!
1994
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нели Всички права запазени