4.07.2007 г., 19:15

Истина ли бе

740 0 2
Истина ли бе или бе сън? –
нашата любов, тъй искрена и чиста?
Игра ли бе или илюзия,
игра на мисълта?
Игра на чувства, сълзи и прегръдки?
 И толкоз кратка, неизмислена почти,
изпитана в житейските несгоди?
Да знаеш само колко ми се иска
от този сън изобщо да не се отърся!
И пак опора в твоите прегръдки
 да потърся, да легна тихо после,
да не сбъркам в небитието,
да потърся любовта ти.
Безгрижно да се ровя в мисълта ти,
да търся чувства святи…
И да рисувам с пръсти по стъклата,
да чувствам ромона на падащи листа,
и да усещам полъха на есента.
В камината отсреща
пламъци потайни да се гонят,
и да се взирам в тяхната игра.
А ти, навярно пълен с надежди,
ще смъкваш и последните одежди
 на скуката от своите плещи.
Лениво ще се вглеждаш
в тъмните прозорци и ще си мислиш:
"Ех, колко ще е хубаво
тази нощ така да продължи!"
А вече есента на портите ни чука.
Събужда ни дъждът -
О, Боже, всичко свърши!
1994

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...