Истината
Не пътувах много по света.
Не видях различни градове.
Все те чаках да се върнеш у дома
и се препъвах в твойте изневери.
С друга под ръка, във църква,
мина под венчило.
Нищо, че те заобичах първа,
нищо, че наричаше ме "мило".
Минаха години, посивя.
Животът те облъска.
От изневерите й проумя,
че всичко на света се връща.
Сега си много благодарен,
че за тебе още огън паля.
Изправям те, че повален
не искам да те галя.
Пропуснал бил си да ме оцениш
и мене може би виниш.
Но вече съм ти страшно нужна,
а всяка друга ти е чужда.
Но си забравил истината май,
че над лицето си воал не спуснах.
Прошка трябва да ми искаш, знай,
че младостта си заради теб пропуснах.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Илиана Петрова Всички права запазени
