iliana_08.1962 (Илиана Петрова)
89 1189
24.06.2008 г., 8:58 ч.

Истината 

  Поезия
601 0 7

 

Не пътувах много по света.

Не видях различни градове.

Все те чаках да се върнеш у дома

и се препъвах в твойте изневери.

 

С друга под ръка, във църква,

мина под венчило.

Нищо, че те заобичах първа,

нищо, че наричаше ме "мило".

 

Минаха години, посивя.

Животът те облъска.

От изневерите й проумя,

че всичко на света се връща.

 

Сега си много благодарен,

че за тебе още огън паля.

Изправям те, че повален

не искам да те галя.

 

Пропуснал бил си да ме оцениш

и мене може би виниш.

Но вече съм ти страшно нужна,

а всяка друга ти е чужда.

 

Но си забравил истината май,

че над лицето си воал не спуснах.

Прошка трябва да ми искаш, знай,

че младостта си заради теб пропуснах.

© Илиана Петрова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??