Истината
Не пътувах много по света.
Не видях различни градове.
Все те чаках да се върнеш у дома
и се препъвах в твойте изневери.
С друга под ръка, във църква,
мина под венчило.
Нищо, че те заобичах първа,
нищо, че наричаше ме "мило".
Минаха години, посивя.
Животът те облъска.
От изневерите й проумя,
че всичко на света се връща.
Сега си много благодарен,
че за тебе още огън паля.
Изправям те, че повален
не искам да те галя.
Пропуснал бил си да ме оцениш
и мене може би виниш.
Но вече съм ти страшно нужна,
а всяка друга ти е чужда.
Но си забравил истината май,
че над лицето си воал не спуснах.
Прошка трябва да ми искаш, знай,
че младостта си заради теб пропуснах.
© Илиана Петрова All rights reserved.
