6.08.2008 г., 10:16

Истината за една любов

1K 0 0

Защо се случи с мен така?
Ти остави ме небрежно в нощта,
а аз сега стоя
и не ще те забравя
дори когато съм с друга.

 

Превзе ти моята душа,
бе ти мойта светлина,
а сега в нощната тишина
плача аз за теб - моята мечта.

 

Ще бъда аз с много други,
ще бъда аз при слънце и бури,
но нивга няма да забравя теб и твоята усмивка,
нежна като снежната покривка.

 

Да те видя теб засмяна,
за мене по-голяма радост няма.
Ти си момичето обичано от моята душа
и не ще се промени това,
докато не ме застигне мен смъртта!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Батев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...