19.11.2008 г., 20:05

Истината за теб

1.3K 0 0
                                Търсиш мене в някой друг,
                                едва ли ще ме намериш тук.
                                Аз съм това, което искаш,
                                но вече не можеш да ме имаш!
                             
                                И дори когато спиш,
                                пак за мене ти гориш.
                                Всичко ти напомня за мен,
                                всяка минута, всеки ден.

                                Нямаш мира и покой,
                                искаш пак да бъдеш мой!
                                Не разбираш ти дори
                                как душата ми разби.
                                Ти избра да бъде така,
                                скъпо плащай си сега!
 
                                 И дори когато спиш,
                                 пак за мене ти гориш!
                                 Всяка минута, всеки ден
                                 те отдалечават все повече от мен!

                                 И ще чакаш още дълго време,
                                 без да искаш да приемеш,
                                 че направи много грешки,
                                 за които няма прошка!
                              

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Емилия Илиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...