4.03.2020 г., 0:06

Истини

1.4K 0 1

Истините се разпадат почти винаги
oт логиката на неспокойните ни мисли,
като едно неестествено изгасване
на фона на денонощните ни изблици
и проблясват изведнъж в затъмнение,
като звезди припадащи до умиление,
разчитащи на малко преклонение...
Как ли? Ами така в бяла си светлина,
докато сянката им изтича на нишки,
които не наподобяват, обаче мигове,
а напротив изглеждат като искрящи листи,
сгъстили се в паяжина от спомени...
Знам ли!? Там някъде в мъглявината
може би, идва времето да обсъждаме нещата.
Да различаваме неизбежното в тълпата.
Да измечтаваме за нас и добротата
и накрая знаеш ли, избистряме си прямотата
и намираме после една голяма илюзия,
безгранична, за която не бяхме помислили
и която утвърждаваме в поднесените ни обстоятелства,
връщали ни толкова пъти назад във времето,
но не е същото това констатиране,
както тогава преди много години
и разбираме, че сме неволно
още малко остарели,
но с душите си останали сме си същите...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светлана Тодорова Всички права запазени

Произведението е включено в:

Времето се топи - истините остават

Времето се топи - истините остават
2.1K 1

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...