Luniq (Рая Борисова)
22 108
1.05.2007 г., 10:14 ч.

Истини без рима 

  Поезия
1223 0 3
 




Да пиша носи ми тъга.

Не искам моя свят с твоя аромат.

Умори ме мисълта:

"Кога най-сетне ще те няма?"

Спомени с крила на демон

Крадат единствена реалност.

Не виждам себе си от мъгла

Премрежен поглед, лъжовна истина...

Щастието ми - бездомник - броди,

Иска ме неистово истинна.

Ти крещиш от всичко мое.

Има твоя образ моя ден.

Искам те безумно!

Без теб молитвата ми е фалшива;

Станах маловажна за себе си;

Крещя на самотата като луда.

С нея пием чай и спорим

Дали твоя брод е по-самотен

И пак отказвам в рими да кажа

Нещо, до болка просто:

Без теб съм нищо с малка буква.

Излез от мен, за да живея!!!

Искам себе си...

© Рая Борисова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Поздрав!Браво за тези истини!
  • Красиво е.Разбирам тази ярост,мила,позната ми е и се видях тук в твоя стих.
  • това се отличава от другите по чистата емоционалност...иамх нужда да напиша нещо такова...пречистващо,без рими и правила....
Предложения
: ??:??