Истини без рима
Да пиша носи ми тъга.
Не искам моя свят с твоя аромат.
Умори ме мисълта:
"Кога най-сетне ще те няма?"
Спомени с крила на демон
Крадат единствена реалност.
Не виждам себе си от мъгла
Премрежен поглед, лъжовна истина...
Щастието ми - бездомник - броди,
Иска ме неистово истинна.
Ти крещиш от всичко мое.
Има твоя образ моя ден.
Искам те безумно!
Без теб молитвата ми е фалшива;
Станах маловажна за себе си;
Крещя на самотата като луда.
С нея пием чай и спорим
Дали твоя брод е по-самотен
И пак отказвам в рими да кажа
Нещо, до болка просто:
Без теб съм нищо с малка буква.
Излез от мен, за да живея!!!
Искам себе си...
© Рая Борисова All rights reserved.
