Истини с намижка
Странно нещо сме ние, мъжете.
Искаме обич, а правим войни.
Стискаме си по братски ръцете,
а държим в тях остри ками.
Пушим, пием и все за казарми
си разказваме. Пълен провал.
Искаме всички жени да са вярни,
а оглеждаме всяка с загар.
Правим мускули като дини,
а боим се дори от пчела.
Мъж за мъж е почти роднина,
но какво ли ще е без жена?
С юмруци решаваме спорове,
в сериозни дебати мълчим.
Вентилатори сме по лостовете,
пред житейските бури седим.
Все коли, мотори, машини,
пренаселват юнашки мечти...
Днес ще сготвя и нека се срина
във всички мъжки очи.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Йорданов Всички права запазени
