23.09.2008 г., 7:20

Истинска...

994 0 7

Отивам си и няма да се върна!
Тъй дълго в себе си живях!
Живота си назад ще преобърна,
ще бъда пак каквато бях!

 

Ще бъда весела пред всеки,
такава винаги съм си била!
И болката ще скрия в мен навеки,
ще бъда просто по-добра!

 

Ще бъда истинска и нежна,
макар и с малко тъжен блян!
Ще бъда обичта копнежна!
Ще сложа себе си на длан!

 

Но пак светът ще ме намрази
за всичко хубаво, стаено в мен!
И с черни мисли ще полази,
и няма да е вече ден!

 

Отивам си и няма да се върна!
Тъй дълго в себе си живях!
Не мога днес да се обърна...
Не съм това, което бях!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иринка Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Бъди себе си, нищо и никой не заслужава да се откажеш от това! Много хубав стих!!!
  • Вълшебно!Поздрав!
  • Благодаря на всички!Благодаря ти за съвета,Маги!Ще се опитам...пък каквото стане!Прегръщам те и благодаря за подкрепата!
  • Прекрасно стихотворение, Иринка! Само... последните два стиха на петата строфа не ми допаднаха... като идея... Разбирам, че такова е усещането ти... Но ми се иска да си по-уверена в себе си и във възможностите си, мила! Защото... в стиховете ти сияе една прекрасна душа! Прекрасна, но наранена... Иска ми се да превъзмогнеш болката, мило момиче! Огледай се! Вгледай се в себе си! Има толкова красиви неща, заради които си струва да пишеш и живееш! Музиката!... Излей я чрез словото! Умееш да го правиш! Но нека музиката да те извисява! Защото го заслужаваш, Иринке!
    Прегръщам те с обич, мила! Стихът ти ме жегна... по особен начин!...
  • Истинска...

    Ще бъда обичта копнежна!
    Ще сложа себе си на длан!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...