23.09.2008 г., 7:20

Истинска...

999 0 7

Отивам си и няма да се върна!
Тъй дълго в себе си живях!
Живота си назад ще преобърна,
ще бъда пак каквато бях!

 

Ще бъда весела пред всеки,
такава винаги съм си била!
И болката ще скрия в мен навеки,
ще бъда просто по-добра!

 

Ще бъда истинска и нежна,
макар и с малко тъжен блян!
Ще бъда обичта копнежна!
Ще сложа себе си на длан!

 

Но пак светът ще ме намрази
за всичко хубаво, стаено в мен!
И с черни мисли ще полази,
и няма да е вече ден!

 

Отивам си и няма да се върна!
Тъй дълго в себе си живях!
Не мога днес да се обърна...
Не съм това, което бях!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иринка Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Бъди себе си, нищо и никой не заслужава да се откажеш от това! Много хубав стих!!!
  • Вълшебно!Поздрав!
  • Благодаря на всички!Благодаря ти за съвета,Маги!Ще се опитам...пък каквото стане!Прегръщам те и благодаря за подкрепата!
  • Прекрасно стихотворение, Иринка! Само... последните два стиха на петата строфа не ми допаднаха... като идея... Разбирам, че такова е усещането ти... Но ми се иска да си по-уверена в себе си и във възможностите си, мила! Защото... в стиховете ти сияе една прекрасна душа! Прекрасна, но наранена... Иска ми се да превъзмогнеш болката, мило момиче! Огледай се! Вгледай се в себе си! Има толкова красиви неща, заради които си струва да пишеш и живееш! Музиката!... Излей я чрез словото! Умееш да го правиш! Но нека музиката да те извисява! Защото го заслужаваш, Иринке!
    Прегръщам те с обич, мила! Стихът ти ме жегна... по особен начин!...
  • Истинска...

    Ще бъда обичта копнежна!
    Ще сложа себе си на длан!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...