23 sept 2008, 7:20

Истинска...

  Poesía
1K 0 7

Отивам си и няма да се върна!
Тъй дълго в себе си живях!
Живота си назад ще преобърна,
ще бъда пак каквато бях!

 

Ще бъда весела пред всеки,
такава винаги съм си била!
И болката ще скрия в мен навеки,
ще бъда просто по-добра!

 

Ще бъда истинска и нежна,
макар и с малко тъжен блян!
Ще бъда обичта копнежна!
Ще сложа себе си на длан!

 

Но пак светът ще ме намрази
за всичко хубаво, стаено в мен!
И с черни мисли ще полази,
и няма да е вече ден!

 

Отивам си и няма да се върна!
Тъй дълго в себе си живях!
Не мога днес да се обърна...
Не съм това, което бях!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иринка Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Бъди себе си, нищо и никой не заслужава да се откажеш от това! Много хубав стих!!!
  • Вълшебно!Поздрав!
  • Благодаря на всички!Благодаря ти за съвета,Маги!Ще се опитам...пък каквото стане!Прегръщам те и благодаря за подкрепата!
  • Прекрасно стихотворение, Иринка! Само... последните два стиха на петата строфа не ми допаднаха... като идея... Разбирам, че такова е усещането ти... Но ми се иска да си по-уверена в себе си и във възможностите си, мила! Защото... в стиховете ти сияе една прекрасна душа! Прекрасна, но наранена... Иска ми се да превъзмогнеш болката, мило момиче! Огледай се! Вгледай се в себе си! Има толкова красиви неща, заради които си струва да пишеш и живееш! Музиката!... Излей я чрез словото! Умееш да го правиш! Но нека музиката да те извисява! Защото го заслужаваш, Иринке!
    Прегръщам те с обич, мила! Стихът ти ме жегна... по особен начин!...
  • Истинска...

    Ще бъда обичта копнежна!
    Ще сложа себе си на длан!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...