23 sept 2008, 7:20

Истинска...

  Poesía
1K 0 7

Отивам си и няма да се върна!
Тъй дълго в себе си живях!
Живота си назад ще преобърна,
ще бъда пак каквато бях!

 

Ще бъда весела пред всеки,
такава винаги съм си била!
И болката ще скрия в мен навеки,
ще бъда просто по-добра!

 

Ще бъда истинска и нежна,
макар и с малко тъжен блян!
Ще бъда обичта копнежна!
Ще сложа себе си на длан!

 

Но пак светът ще ме намрази
за всичко хубаво, стаено в мен!
И с черни мисли ще полази,
и няма да е вече ден!

 

Отивам си и няма да се върна!
Тъй дълго в себе си живях!
Не мога днес да се обърна...
Не съм това, което бях!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иринка Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Бъди себе си, нищо и никой не заслужава да се откажеш от това! Много хубав стих!!!
  • Вълшебно!Поздрав!
  • Благодаря на всички!Благодаря ти за съвета,Маги!Ще се опитам...пък каквото стане!Прегръщам те и благодаря за подкрепата!
  • Прекрасно стихотворение, Иринка! Само... последните два стиха на петата строфа не ми допаднаха... като идея... Разбирам, че такова е усещането ти... Но ми се иска да си по-уверена в себе си и във възможностите си, мила! Защото... в стиховете ти сияе една прекрасна душа! Прекрасна, но наранена... Иска ми се да превъзмогнеш болката, мило момиче! Огледай се! Вгледай се в себе си! Има толкова красиви неща, заради които си струва да пишеш и живееш! Музиката!... Излей я чрез словото! Умееш да го правиш! Но нека музиката да те извисява! Защото го заслужаваш, Иринке!
    Прегръщам те с обич, мила! Стихът ти ме жегна... по особен начин!...
  • Истинска...

    Ще бъда обичта копнежна!
    Ще сложа себе си на длан!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...