Когато съм унила,
когато ме боли,
дори от другите да съм го скрила,
тя ще види и ще ме успокои.
Мъката си ще излея,
всяка болка и тревога.
Настроението ми да оправи ще успее.
И да продължа напред ще мога.
Без да пита, ме прегръща.
Дори и неприятна, истината не отрича.
С честност винаги отвръща.
И предимствата, и недостатъците ми обича.
Няма друга такава.
По-силно от Слънцето Тя грее.
От сърце любов раздава.
Остроумността ù все ще те разсмее.
В очите ù намирам уют и топлина.
Винаги добри съвети дава.
От душата ù струи светлина.
Света с усмивката си озарява.
Като цвете тя разцъфна,
пред мен превърна се в жена.
Във времето назад като се връщам,
ни виждам все ръка за ръка.
На Теб, Приятелко, добра,
на Теб, Приятелко, любима,
сърдечно ти благодаря
и знай, че винаги ще те обичам!
© Мартина Германова Всички права запазени