18.02.2017 г., 21:08

Истински

455 0 7

Светът, умората и хората

отдавна са забравили за теб...

Отхвърлят те, защото си различен,

но не за туй, че не си наред.

Усмивка лигава и чужда,

отдадена за подкуп и лъжа...

Надяваш се поне веднъж

истински да те открият,

като истински човек.

Миграция, стагнация, милиция,

останала внедрена между нас!

Виновен си за всичко,

дори за туй, че си човек.

Истински реален.

Плачеш ли, попита ме животът!?

Тогава знай, че си човек.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...