Истинските хора
Истинските хора
Прикрити зад никове, в свят виртуален,
играещи роли, избрани от нас,
набираме страх от контакта реален,
комплекси създаваме час подир час!
От тях се затваряме в твърда черупка,
забравяме как се общува с човека
и сякаш отваряме някаква дупка,
която поглъща душата полека.
Че можем ли с точки и скоби да кажем
колко, например, стихът ни разсмива?
Компютърът днес е наистина важен,
но знае ли как любовта да открива?
Лесно се всичко изказва, когато
стоим зад измислен, фалшив аватар,
трудно е вече (за някои блато)
да срещнем се даже с приятеля стар!
Но има такива, които не бягат –
усмихнати хора, със светли лица,
ръката, за поздрав, на живо протягат
и още желаят да бъдат деца!
За тях близостта на подобни е радост,
смехът – просто нещо нормално, човечно,
животът – нестихваща никога младост,
а споменът (?) − ...
...той ще остане им вечно!
© Марин Цанков Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Но всъщност "да срещнем се с" теб - е небрежно.
Не може ли просто "да срещнеме" теб,
т а споменът - той да остане в нас вечно?
Усмивки от мен, с искрен Поздрав за теб! -
Виртуален поздрав и от мен!Все е нещо, не е като без хич!
-
Напредваш!
-
Много добре казано наистина. Повтавям се и аз, но което е така, си е така!
-
<a href="http://smiles.33b.ru/smile.129210.html" target="_blank"><img src="http://s16.rimg.info/e953c474f52d49f1cf31a17e57550174.gif" border="0" /></a>
Благодаря! -
правдиво и силно написано...
сърдечен поздрав.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Изключителен стил на писане, стойностно и задълбочено, доставя огромно удоволствие!!!