Истинските хора
Истинските хора
Прикрити зад никове, в свят виртуален,
играещи роли, избрани от нас,
набираме страх от контакта реален,
комплекси създаваме час подир час!
От тях се затваряме в твърда черупка,
забравяме как се общува с човека
и сякаш отваряме някаква дупка,
която поглъща душата полека.
Че можем ли с точки и скоби да кажем
колко, например, стихът ни разсмива?
Компютърът днес е наистина важен,
но знае ли как любовта да открива?
Лесно се всичко изказва, когато
стоим зад измислен, фалшив аватар,
трудно е вече (за някои блато)
да срещнем се даже с приятеля стар!
Но има такива, които не бягат –
усмихнати хора, със светли лица,
ръката, за поздрав, на живо протягат
и още желаят да бъдат деца!
За тях близостта на подобни е радост,
смехът – просто нещо нормално, човечно,
животът – нестихваща никога младост,
а споменът (?) − ...
...той ще остане им вечно!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Марин Цанков Всички права запазени
